В първата част на тази статия се запознахме с това каква мощ имат бактериите и как са свързани те със стреса. А как влияят те върху мозъка и неговото здравословно състояние? Прочетете по-долу.
Какви промени във функциите на мозъка се свързват с микробиома?
Първите подозрения, че микробите могат в определена степен да контролират умствената ни дейност, са се появили преди повече от 20 години. При пациенти с чернодробна енцефалопатия (нарушение на мозъчната функция при чернодробна недостатъчност) състоянието им съществено се е подобрило след прием на перорални антибиотици.
По-късни изследвания – през 2013 година – предоставиха допълнителни доказателства, че микробиомът също влияе върху състоянието на безпокойство и депресивното поведение.
Още едно важно наблюдение през 2014 година свързва дисбактериозата (дисбаланса на микроорганизмите) с аутизма. Децата с аутизъм често имат анормален и по-малко разнообразен състав на бактериите в червата си.
Едно изследване стига до извода: "Ние подозираме, че чревните микроорганизми могат да променят нивото на метаболитите, свързани с невромедиаторите, които влияят върху връзката между червата и мозъка и/или променят функционирането на мозъка. Корелацията между чревните бактерии и метаболитите, свързани с невромедиаторите, е стъпка към по-нататъшното изучаване и по-доброто разбиране на кръстосаната взаимна връзка между чревните бактерии и аутизма“.
Изследователи през 2004 година забелязали, че при специално отделени мишки, които нямат чревни бактерии, се наблюдава усилена реакция на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната система към стрес. По-нататъшните експерименти с използването на тези мишки демонстрирали, че липсата на чревни бактерии също влияе и върху функциите на паметта им. Стерилните мишки били полезен инструмент за изучаването на оста микробиом-черва-мозък. Те помогнали да се докаже, че има някаква взаимовръзка, но тези резултати не било възможно да се експлоатират върху хора, тъй като в естествени условия стерилен човек не съществува.
Други изследвания използвали различни подходи: едни от тях изучавали влиянието на невроактивните вещества, изработвани от чревната микрофлора; други изучавали разликите в състава на микрофлората на червата при хора с психиатрични или неврологични заболявания. Тези изследвания като цяло не били убедителни. Дори при наличие на промяна в чревната микрофлора, продължавал да съществува вечният проблем с кокошката и яйцето: психиатричното заболяване е било предизвикано от промяната на чревната микрофлора, или обратното – чревната микрофлора се е променила вследствие на нарушеното психологично състояние на пациента? Или взаимодействието е двустранно?
Как чревната микрофлора може да влияе върху мозъка?
Както знаем, стресът увеличава проницаемостта на чревната лигавица; това осигурява на бактериите по-лесен достъп до клетките на ентералната имунна и нервна системи. Това може да е един от начините, с помощта на които микроорганизмите да ни влияят. Въпреки това е открит и друг, по-пряк път. Едно изследване, използвайки хранителни патогени, предоставило доказателство за това, че бактериите в червата могат да активират стрес, като влияят непосредствено върху блуждаещия нерв – черепно-мозъчен нерв, който стимулира много вътрешни органи, включително и горната част на храносмилателния тракт.
По-прекият път също може да включва и непосредствения контакт на микробиома с чувствителните неврони на ентералната нервна система. Изследванията през 2013 година показали, че тези чувствителни неврони на по-малко активни при стерилните мишки. След като дали на тези мишки пробиотици за възстановяване на чревната микрофлора, нивото на активност на тези неврони се нормализирало.
Пробиотиците влияят върху психологията
Ако при стерилните мишки са били открити разлики в поведението, то тогава е последвал и въпросът за това, дали може добавянето на чревни бактерии да предизвика подобни промени при животните.
Мета-анализ, публикуван през 2016 година, съпоставил резултатите от изследванията, изучаващи влиянието на пробиотиците върху функционирането на централната нервна система при хората и животните. Анализирани са 25 изследвания върху животни и 15 изследвания върху хора, като при повечето се използвали бактериите от рода Bifidobacterium и Lactobacillius в рамките на 2-4 седмици. Учените достигнали до извода: “Тези пробиотици са ефективни за подобряване състоянието при психични разстройства в поведението, включително безпокойство, депресия, аутизъм, обсесивно-компулсивно разстройство, в способността за запомняне“. Друго изследване, публикувано през 2014 година, открива, че старческото влошаване на паметта при мишките може да се обърне с помощта на повишаване нивата на микроорганизмите Actinobacteria и Bacteriodetes в червата с помощта на пробиотици. Авторите стигнали до извода: "Данните потвърждават идеята за това, че чревните микроби може да се манипулират с цел положителното им въздействие върху функционирането на невроните“.
Бъдещето на оста микробиом-корем-мозък
Пред учените, които изследват тайните на тази ос, се простира много дълъг и криволичещ път. Без съмнение в този процес участват много различни вещества. Може би в далечното бъдеще ще се създадат лекарства, които влияят специфично на микробите при различни психиатрични заболявания; микробиомът може да стане система за ранно предупреждаване за развитието на някои болести и даже диагностичен инструмент.
В този момент всичко, което можем да направим, е да обмислим влиянието, което бактериите оказват в нашето ежедневно състояние на ума. Би трябвало да ни удивлява и поразява, че такива умни хора, за каквито се смятаме, частично са под контрола на едноклетъчната форма на живот. Нека си припомним само, че бактериите са съществували милиарди години преди появата на човека на Земята и че ще надживеят нашия вид с още милиарди години.
