В много страни, включително и в нашата, има лоша култура относно консумацията на здравословна храна. Това води до редица проблеми в здравето на населението. Според СЗО два милиона от възрастното население в нашата страна са със свръхтегло, като половината от тях са със затлъстяване. Около 200 000 от децата са със свръхтегло, като 67 000 от тях със затлъстяване. Днес тези заболявания се смятат за най-големия проблем на общественото здраве.
Избягването на заседнал начин на живот, упражнения за тялото и яденето на здравословни храни могат да помогнат до голяма степен да се противодейства на този проблем.
За по-голямата част от населението правилното хранене означава включване предимно на плодове и зеленчуци в ежедневната им диета. Въпреки това консумацията на храни, които осигуряват протеини и други хранителни вещества, е важна, но не достатъчна, освен това те трябва да бъдат здравословни. Например аспержите и грейпфрутът имат качества, чиято консумация добавя стойност към нашето здраве. Първите съдържат фолат, който е необходим за предотвратяване на сърдечни заболявания и е от съществено значение по време на бременност, тъй като предпазва плода от дефекти на невралната тръба. Съдържанието му на антиоксиданти като бета-каротин и глутатион са от голямо значение, както и наличието на минерали като калий. От своя страна грейпфрутът съдържа и антиоксиданти като бета-каротин и ликопен, като последният намалява риска от рак на простатата.
Храненето на човека трябва да бъде пълноценно, достатъчно, балансирано и да гарантира пълно биологично, психологическо и социално удовлетворение.
Значението на консумацията на гъби
Освен често използваните храни с важни свойства, има и други, като например култивирани ядливи гъби. Населението не знае ползите, които култивираните гъби могат да имат за тяхното здраве и ролята, която могат да играят в превенцията на някои заболявания.
Научните изследвания върху хранителните и лечебни свойства на гъбите стават все по-важни. Познаването на ползите от тези продукти ще помогнат за създаването на по-здравословна диета и подобряването на здравословното ни състояние. Малко се знае за големия им потенциал като функционална храна с хранителни и лечебни свойства, които насърчават здравето. Тези свойства са уникални и различни от тези, предоставени от други широко консумирани храни.
Гъбите се култивират от много години, като първата е Юдино ухо (Auricularia sp. , 600 г. сл. н. е.), т.нар. китайска черна дървесна гъба, след това японският Шийтаке (Lentinula edodes , 1000 г. сл. н. е.), култивирана печурка (Agaricus bisporus, 1600 г. сл. н. е.) и гъба Кладница (Pleurotus spp., година 1900).
Гъбите имат характерен вкус, което ги прави вкусни и универсални за използване в различни кулинарни рецепти.
Този аромат се среща в храни, богати на мононатриев глутамат. Глутаматът е естествена аминокиселина, присъстваща в почти всички храни, особено в протеиновите храни като млечни продукти, месо и риба, както и в зеленчуци и гъби. Гъбата Шийтаке е ярък представител на този вкус.
Източните култури, главно в Китай и Япония, са култивирали и консумирали гъбите заради техните лечебни свойства, приятен вкус и хранителна стойност. Япония е в челните редици на изследванията върху ползите за здравето от гъбите. Японците са открили, че някои гъби подсилват имунната система и помагат в борбата с някои болести. Чрез модерни техники те са идентифицирали множество биоактивни компоненти, които проявяват определени благоприятни ефекти за здравето.
Гъбите са били използвани в азиатската народна медицина срещу различни заболявания, тъй като са били смятани за естествени лекове. Китайската фармакопея документира използването на около 100 вида гъби за широк спектър от заболявания.
Днес е известно, че здравословните свойства на гъбите се дължат на биоактивните съединения, които притежават. Някои от съединенията и фракциите, изолирани от медицински гъби, са показали обещаващи имуномодулиращи, противотуморни, сърдечно-съдови, антивирусни, антибактериални, антипаразитни, хепатопротективни и антидиабетни свойства. Полизахаридите, получени от гъби, се считат за компоненти, способни да модулират имунния отговор при животни и хора и да инхибират растежа на определени тумори.
Ядливите гъби имат от 19 до 35% използваем протеин на база сухо тегло, в сравнение с повечето плодове и зеленчуци, които имат 7,3 до 13,2%. Те съдържат тиамин (витамин B1), рибофлавин (витамин B2), пиридоксин (витамин B6), кобаламин (витамин B12) и аскорбинова киселина (витамин C), в допълнение към минерали като фосфор, желязо, калций и калий. Ниското съдържание на въглехидрати ги прави препоръчвани като диетични. Те имат високо съдържание на глутаминова киселина, аминокиселина, която, наред с други имунни функции, помага в борбата с инфекциите. Други често консумирани храни съдържат протеинови концентрации, подобни или по-ниски от тези на гъбите, включително мляко (25,%), ориз (7,3 %), царевица (11,2%), боб (24,2%), авокадо (7,1%) и портокал (5%).
Тези свойства на гъбите ги правят високо ценена храна, която трябва да бъде включена в различни видове диети. Те са с ниско съдържание на глюкоза за профилактика на диабет; ниско съдържание на пурини, за предотвратяване на подагра; ниско съдържание на мазнини, за да се избегнат сърдечно-съдови проблеми; ниско съдържание на натрий за предотвратяване на високо кръвно налягане; богати на фибри, за да се избегне запек; с ниско съдържание на калории, за да се намали затлъстяването.
Гъбите са храни с високо ценени хранителни свойства. Ниският калориен прием се откроява, те също са добър източник на протеини с аминокиселинен състав, по-близък до животинския, отколкото до растителния протеин, като са идеалното допълнение към вегетарианската диета. Високото съдържание на фибри и ниското съдържание на мазнини са желани характеристики за здравословна диета.
Що се отнася до микроелементите, гъбите са важен източник на витамини от група B, особено B2 и B3, и на прекурсори на витамин D като ергостерол, които благоприятстват усвояването на калций и фосфор. Те също така съдържат основни минерали за правилното функциониране на нашето тяло, главно селен, фосфор и калий. Съдържанието на натрий в тях е много ниско, което позволява тези продукти да се използват за диети с по-ниско съдържание на сол.
Гъбите съдържат селен, антиоксидант, който помага за предотвратяване на някои видове рак. При експерименти с лабораторни животни е установено, че някои вещества от тази гъба неутрализират действието на ензим, който участва в производството на естроген – хормон, който може да доведе до появата на рак при жени след менопауза.
Шийтакето съдържа лентинан и еритаденин, първият подсилва имунната активност, а вторият помага за намаляване на концентрацията на холестерол в кръвта. Гъбите, които обикновено се продават на пазарите, съдържат противоракови полизахариди, а също и еритаденин, от който се извлича ловастатин, съединение за лечение на високи нива на холестерол в кръвта.
