Хормоните, които решават кога сме гладни

Чували сме милион пъти, че трябва да се храним само когато чувстваме глад, за да не тормозим организма си и да имаме правилна обмяна на веществата. Чували сме също така, че хормоните определят цялосттна ни обмяна на вещества. Как всъщност разбираме, че сме гладни и може ли знакът да бъде фалшив? Как влияят хормоните върху процесите на хранене, огладняване и отслабване и можем ли да контролираме глада си?

4 хормона, които имат значение върху процеса на хранене – отслабване

Хормонът на растежа: Той участва в заздравяването и укрепването на костната маса и понижа кръвното налягане, подпомага изгарянето на мазнините и съответно изгражда мускулите – процес, който трябва да се засили при отслабване. Хормонът на растежа се отделя предимно нощем и осигурява процесите на въстановяване на организма.

Хормонът на движението: Хормоните адреналин и норадреналин, отделящи се при активно движение, участват в изгарянето на мастните натрупвания от мастните депа и това ги прави едни от най-важните хормони при отслабване.

Тестостерон: Тестостеронът, както погрешно често бива свързан единствено с изграждането и укрепването на мускули, наред с това е и основен хормон и при повишаване капацитета на горене на мазнини.

Инсулин: Инсулинът е често смятан за хормона с най-значимо действие при обмяната на веществата. Той играе и съществена роля за снабдяването на клетката с хранителни вещества. Той е от особено значение при отслабване и често е наричан „Хормонът на отслабването” или „Хормонът на надебеляването”. Инсулинът доставя до клетките хранителни вещества като въглехидрати, мазнини, протеини и прави възможно отлагането на излишъците в масните депа.

Дали сме гладни или сити решават два хормона

Често си мислим, че контролираме изцяло тялото си. Но това в повечето случаи не е така. Гладът, който си мислим, че чувстваме, често е фалшив. Невропептид Y е хормонът, който създава чувството за неутолим глад и предизвиква безконтролно приемане на храни, които съдържат предимно въглехидрати. От друга страна, ако овладеем чувството за неконтролируем глад (особено ако сме обядвали или вечеряли стабилно), хормонът CRF (кортикотропин-освобождаващ хормон) се противопоставя на невропептид Y. Този хормон може да прекрати чувството за глад и да противодейства на нуждата от храна, което се получава в случаите на стрес. Действието на невропептид Y може да бъде предизвикано от различни фактори:

• рязко спадане на кръвната захар, което обикновено се получава, ако сме пропуснали едно от основните хранения за деня;
• спазване на продължителна диета, което прави стомаха ни особено чувствителен.

Затова и осново правило е, ако почувстваме остър глад, а все пак сме се нахранили добре малко преди това, да не се поддаваме веднага на желанието за сладки/въглехидратни храни.

Спазването на дълги ограничителни диети, независимо дали става въпрос за ограничаване на въглехидрати, или на мазнини, винаги предизвиква действието на хормона невропептид Y. Затова и тези диети са свързани с пристъпи на глад, желание за наваксване с вредни и забранени храни и йо-йо ефект.

Каква е ролята на инсулина и за какво е отговорен този хормон?

• От инсулина зависи преработването и отлагането на мазнините, което го прави хормон, от който покачаването и свалянето на телесна маса зависят директно.
• Инсулинът е известен заради заболяването диабет, но всъщност това е само повърхностно схващане. Той е хормон, който снабдява всяка клетка от тялото ни с хранителни вещества.
• Инсулинът осъществява връзката най-често между мускулните клетки и постъпилите в организма хранителни вещества.

Как се трупат мазнините в мастните депа?

Когато приемаме хранителни вещества, инсулинът е този, който ги доставя до клетката. Всяка клетка обаче има определена необходимост от захари например и след това ниво тя става инсулинорезистентна, тоест спира да приема хранителни вещества. Ако обаче с храната си ние сме приели много повече захари или мазнини, организмът е принуден да отделя още инсулин, за да могат те да бъдат преработени. И тъй като клетките са вече „заситени”, образно казано на инсулина не остава друг избор, освен да пренесе тези хранителни вещества в мастните депа. Така с хиперприема на която и да е група хранителни вещества ние не помагаме на организма си, а напровтив – по този начин трупаме излишните тлъстинки.

„Инсулиновата клопка” е понятие, което описва как инсулинът всъщност не само отваря мастните депа при пренасищане, за да „складира” там излишъците на хранителни вещества в кръвта, но и прави невъзможно за около 5 часа те да бъдат освободени. След тези 5 часа натрупаните мазнини започват да се отлагат в мастните клетки. Ако ядем преди тези 5 часа, ние продължаваме омаьосания кръг, като затваряме (или инсулинът затваря) мастните депа за още 5 часа. Затова ако сме похапнали калорично и неразумно (преяли сме):

• най-добрият вариант е това да е на обяд. След това задължително да имаме 5 часа пауза до следващото междинно леко хранене или направо да пристъпим към вечерята. След около 2 часа след преяждането трябва да се раздвижим, за да освободим в тялото си хормона на движението, който “ще отвори” мастните клетки.
• Особено важно е да избягваме преяжданията по време на вечеря. Това стресира организма ни, прави и съня ни по-лош. Освен това е трудно, ако сме преяли вечер, след това да си направим раздвижване, което ще предотврати натрупването на мазнини.