Чували сме милион пъти, че трябва да се храним само когато чувстваме глад, за да не тормозим организма си и да имаме правилна обмяна на веществата. Чували сме също така, че хормоните определят цялосттна ни обмяна на вещества. Как всъщност разбираме, че сме гладни и може ли знакът да бъде фалшив? Как влияят хормоните върху процесите на хранене, огладняване и отслабване и можем ли да контролираме глада си?
Хормонът на растежа: Той участва в заздравяването и укрепването на костната маса и понижа кръвното налягане, подпомага изгарянето на мазнините и съответно изгражда мускулите – процес, който трябва да се засили при отслабване. Хормонът на растежа се отделя предимно нощем и осигурява процесите на въстановяване на организма.
Хормонът на движението: Хормоните адреналин и норадреналин, отделящи се при активно движение, участват в изгарянето на мастните натрупвания от мастните депа и това ги прави едни от най-важните хормони при отслабване.
Тестостерон: Тестостеронът, както погрешно често бива свързан единствено с изграждането и укрепването на мускули, наред с това е и основен хормон и при повишаване капацитета на горене на мазнини.
Инсулин: Инсулинът е често смятан за хормона с най-значимо действие при обмяната на веществата. Той играе и съществена роля за снабдяването на клетката с хранителни вещества. Той е от особено значение при отслабване и често е наричан „Хормонът на отслабването” или „Хормонът на надебеляването”. Инсулинът доставя до клетките хранителни вещества като въглехидрати, мазнини, протеини и прави възможно отлагането на излишъците в масните депа.
Често си мислим, че контролираме изцяло тялото си. Но това в повечето случаи не е така. Гладът, който си мислим, че чувстваме, често е фалшив. Невропептид Y е хормонът, който създава чувството за неутолим глад и предизвиква безконтролно приемане на храни, които съдържат предимно въглехидрати. От друга страна, ако овладеем чувството за неконтролируем глад (особено ако сме обядвали или вечеряли стабилно), хормонът CRF (кортикотропин-освобождаващ хормон) се противопоставя на невропептид Y. Този хормон може да прекрати чувството за глад и да противодейства на нуждата от храна, което се получава в случаите на стрес. Действието на невропептид Y може да бъде предизвикано от различни фактори:
Затова и осново правило е, ако почувстваме остър глад, а все пак сме се нахранили добре малко преди това, да не се поддаваме веднага на желанието за сладки/въглехидратни храни.
Спазването на дълги ограничителни диети, независимо дали става въпрос за ограничаване на въглехидрати, или на мазнини, винаги предизвиква действието на хормона невропептид Y. Затова и тези диети са свързани с пристъпи на глад, желание за наваксване с вредни и забранени храни и йо-йо ефект.
Когато приемаме хранителни вещества, инсулинът е този, който ги доставя до клетката. Всяка клетка обаче има определена необходимост от захари например и след това ниво тя става инсулинорезистентна, тоест спира да приема хранителни вещества. Ако обаче с храната си ние сме приели много повече захари или мазнини, организмът е принуден да отделя още инсулин, за да могат те да бъдат преработени. И тъй като клетките са вече „заситени”, образно казано на инсулина не остава друг избор, освен да пренесе тези хранителни вещества в мастните депа. Така с хиперприема на която и да е група хранителни вещества ние не помагаме на организма си, а напровтив – по този начин трупаме излишните тлъстинки.
„Инсулиновата клопка” е понятие, което описва как инсулинът всъщност не само отваря мастните депа при пренасищане, за да „складира” там излишъците на хранителни вещества в кръвта, но и прави невъзможно за около 5 часа те да бъдат освободени. След тези 5 часа натрупаните мазнини започват да се отлагат в мастните клетки. Ако ядем преди тези 5 часа, ние продължаваме омаьосания кръг, като затваряме (или инсулинът затваря) мастните депа за още 5 часа. Затова ако сме похапнали калорично и неразумно (преяли сме):
Коментари (0)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: