Епилепсия – какво е това състояние?

Епилептиците не са психично болни!

Всеки човек е чувал за епилепсията, но не всеки си представя какво е това заболяване, как се проявява и защо изобщо възниква. При повечето епилепсията се асоциира с епилептичен припадък, при който пациентът започва да конвулсира, а от устата му излиза пяна. В действителност това не е съвсем така – проявите на това състояние са много, в някои случаи пристъпите преминават различно.

За това състояние се знае много отдавна, епилепсията е едно от най-старите познати състояния на света – открити са описания на заболяването, които са на няколко хиляди години. Хората, които страдат от епилепсия, и членовете на техните семейства са предпочитали да крият тази диагноза – това се случва често и в наши дни. Експертите от Световната организация по здравеопазване отбелязват, че „в продължение на столетия епилепсията е била заобиколена от страх, неразбиране, дискриминация и социално неодобрение. В много страни това неодобрение се наблюдава и до днес и може да повлияе върху качеството на живот на хората, които страдат от това разстройство, а също и върху техните семейства.“

26 март е Световният ден на болните от епилепсия или, както го наричат още, Лилав ден. Той е измислен през 2008 година от двадесетгодишната Касиди Меган, решила да докаже на обществото, че независимо от диагнозата си, тя с нищо не се различава от всички останали хора. Днес в целия свят има около 50 милиона души, страдащи от епилепсия, която се смята за едно от най-разпространените неврологични патологии. За заболяването, пациентите и методите на лечение се говорят най-различни неща, често хората са под властта на стереотипите, митовете и заблудите. Нека разберем какво представлява епилепсията, как се лекува тя и къде грешат много от нас.

Епилепсия – не е психично заболяване

Наистина, няколко десетки години се е смятало, че лечението на епилепсията е занимание за психиатрите. А още по-рано е битувало мнението, че епилепсията е една от формите на лудостта. Пациентите, изпитващи пристъпи, са били настанявани в домове за психично болни и са изолирани от обществото. Освен това е била разпространена и гледната точна, че тези хора не трябва да сключват брак и да раждат деца.

Има различни форми на епилепсия и далеч не във всеки случай те са наследствени. Повечето хора, които имат такова състояние, не страдат от слабоумие или липса на интелект – диагнозата не им пречи да водят напълно пълноценен живот.

В случаите, когато при пациента наистина се наблюдава умствено забавяне, епилепсията най-често се съчетава с други нарушения, например с тежки мозъчни заболявания.

Днес се знае с точност, че това заболяване не е психично, а хората, които страдат от него, се насочват към невролог или епилептолог – специалист точно по това заболяване.

Епилепсията може да дебютира и при възрастните

Възможно е епилепсията да се развие във всяка възраст, макар че в 70% от случаите болестта се диагностицира при деца или подрастващи. Освен това тя често поразява и хора в старческа възраст. Причините за възникването на епилепсия може да са най-различни: прекарани инфекции, неврологични заболявания, например инсулти.

Епилепсията може да се излекува

Много хора мислят, че хората, при които е диагностицирана епилепсия, са обречени на доживотни страдания. Това съвсем не е така. Днес около 70% от случаите на епилепсия се поддават на лечение и в много от случаите се постига ремисия. Важно при това придържането на пациента към лечението, тоест своевременният прием на изписаните препарати и не нарушаването на режима (например, налага се тотално ограничаване на алкохола).

Много разпространена е заблудата, че приемът на противоепилептични препарати се съпровожда с редица сериозни усложнения и затова хората гледат на тези лекарства подозрително. Разбира се, тези лекарства са доста сериозни и се приемат само по лекарско предписание и контрол, но не трябва да се отказваме от тях – последиците от пристъпите на епилепсия са много по-опасни за организма. Приемът на всеки изписан препарат започва с минимална доза, постепенно увеличавайки я до такава, която да е подходяща за всеки конкретен пациент.

Кое провокира пристъпите?

Има много дразнители, способни да предизвикат пристъп при пациентите с епилепсия. Сред тях е трептящата светлина, нарушението на дневния режим (недоспиване, смяна на часовите пояси) и хранителния режим, стресът, приемът на алкохол, наркотици и някои лекарства.

Животът с епилепсия изисква от пациента много сериозен самоконтрол. За щастие, с повечето дразнители, провокиращи пристъпите, можем да се справим или да ги избегнем.

За епилептичния пристъп, спазмите, загубата на съзнание

Много хора са убедени, че пристъпите протичат по един единствен сценарий – човек губи съзнание, изпада в конвулсии, около устата му се появява пяна. Това не е вярно.

„Пристъпи могат да са всякакви внезапни събития, които се случват с човека. Задачата му в този случай е да се обърне към лекар, а задачата на лекаря – да квалифицира събитието. Тоест лекарят е този, който трябва да разпознае каква е причината за това събитие“ – е отговорът на известен руски професор, лекар-невролог.

Какво може да притесни човек и да го накара да иде на лекар? Пристъп на замръзване, стопиране на погледа и речта без припадък, но с възможно объркване на ръцете или примляскване. Може да се появи пристъп на треперене на долните и/или горните крайници. Тогава може дори да се изпуснат предмети от ръцете, да се появи приклякване, падане назад.

Може да възникнат и други странни неща. Според експертите това са и зрителните халюцинации (не го бъркайте с мигрената!), понякога много прости, а също и слухови, обонятелни, вкусови, локално изтръпване и потреперване на един от крайниците понякога с преход към други части (например, може да „затрепери“ едната ръка и да възникне изтръпване на лицето). Може обстановката да се усеща от човека по-странна, да се появят странни мисли и чувства, изкривявания на действителността. Всички тези явления и други подобни трябва да провокират човек да се замисли да посети лекар-невролог. Важното е, че  всички внезапни странни пристъпи трябва да притеснят човека, но преценката за тези състояния трябва да се прави само от лекар.

Как да помогнем на човек с епилептичен пристъп?

Ако човекът до Вас изпадне в най-известния тип пристъп – да падне, да получи гърч и да изгуби съзнание – понякога с прехапване на езика и с пяна от устата – най-важното в този случай е да не вредим.

Трябва да поставим човека настрани, да подложим под главата му мек предмет (дреха или чанта например) и да засечем времето. Категорично се забранява да се поставя нещо в устата му, да се разтваря челюстта му, да го стискаме и да се притискаме към него, да го поливаме с вода. Пристъпите обикновено започват сами и приключват сами, а съзнанието на човек след пристъп може да е объркано. Понякога се налага да се извика бърза помощ, особено ако пристъпът е дълъг – повече от няколко минути. Но ако възникне такъв пристъп, без човекът да падне, трябва просто да останем до него, да го наблюдаваме да не се нарани.