Всеки човек е чувал за епилепсията, но не всеки си представя какво е това заболяване, как се проявява и защо изобщо възниква. При повечето епилепсията се асоциира с епилептичен припадък, при който пациентът започва да конвулсира, а от устата му излиза пяна. В действителност това не е съвсем така – проявите на това състояние са много, в някои случаи пристъпите преминават различно.
За това състояние се знае много отдавна, епилепсията е едно от най-старите познати състояния на света – открити са описания на заболяването, които са на няколко хиляди години. Хората, които страдат от епилепсия, и членовете на техните семейства са предпочитали да крият тази диагноза – това се случва често и в наши дни. Експертите от Световната организация по здравеопазване отбелязват, че „в продължение на столетия епилепсията е била заобиколена от страх, неразбиране, дискриминация и социално неодобрение. В много страни това неодобрение се наблюдава и до днес и може да повлияе върху качеството на живот на хората, които страдат от това разстройство, а също и върху техните семейства.“
26 март е Световният ден на болните от епилепсия или, както го наричат още, Лилав ден. Той е измислен през 2008 година от двадесетгодишната Касиди Меган, решила да докаже на обществото, че независимо от диагнозата си, тя с нищо не се различава от всички останали хора. Днес в целия свят има около 50 милиона души, страдащи от епилепсия, която се смята за едно от най-разпространените неврологични патологии. За заболяването, пациентите и методите на лечение се говорят най-различни неща, често хората са под властта на стереотипите, митовете и заблудите. Нека разберем какво представлява епилепсията, как се лекува тя и къде грешат много от нас.
Наистина, няколко десетки години се е смятало, че лечението на епилепсията е занимание за психиатрите. А още по-рано е битувало мнението, че епилепсията е една от формите на лудостта. Пациентите, изпитващи пристъпи, са били настанявани в домове за психично болни и са изолирани от обществото. Освен това е била разпространена и гледната точна, че тези хора не трябва да сключват брак и да раждат деца.
Има различни форми на епилепсия и далеч не във всеки случай те са наследствени. Повечето хора, които имат такова състояние, не страдат от слабоумие или липса на интелект – диагнозата не им пречи да водят напълно пълноценен живот.
В случаите, когато при пациента наистина се наблюдава умствено забавяне, епилепсията най-често се съчетава с други нарушения, например с тежки мозъчни заболявания.
Днес се знае с точност, че това заболяване не е психично, а хората, които страдат от него, се насочват към невролог или епилептолог – специалист точно по това заболяване.
Възможно е епилепсията да се развие във всяка възраст, макар че в 70% от случаите болестта се диагностицира при деца или подрастващи. Освен това тя често поразява и хора в старческа възраст. Причините за възникването на епилепсия може да са най-различни: прекарани инфекции, неврологични заболявания, например инсулти.
Много хора мислят, че хората, при които е диагностицирана епилепсия, са обречени на доживотни страдания. Това съвсем не е така. Днес около 70% от случаите на епилепсия се поддават на лечение и в много от случаите се постига ремисия. Важно при това придържането на пациента към лечението, тоест своевременният прием на изписаните препарати и не нарушаването на режима (например, налага се тотално ограничаване на алкохола).
Много разпространена е заблудата, че приемът на противоепилептични препарати се съпровожда с редица сериозни усложнения и затова хората гледат на тези лекарства подозрително. Разбира се, тези лекарства са доста сериозни и се приемат само по лекарско предписание и контрол, но не трябва да се отказваме от тях – последиците от пристъпите на епилепсия са много по-опасни за организма. Приемът на всеки изписан препарат започва с минимална доза, постепенно увеличавайки я до такава, която да е подходяща за всеки конкретен пациент.
Има много дразнители, способни да предизвикат пристъп при пациентите с епилепсия. Сред тях е трептящата светлина, нарушението на дневния режим (недоспиване, смяна на часовите пояси) и хранителния режим, стресът, приемът на алкохол, наркотици и някои лекарства.
Животът с епилепсия изисква от пациента много сериозен самоконтрол. За щастие, с повечето дразнители, провокиращи пристъпите, можем да се справим или да ги избегнем.
Много хора са убедени, че пристъпите протичат по един единствен сценарий – човек губи съзнание, изпада в конвулсии, около устата му се появява пяна. Това не е вярно.
„Пристъпи могат да са всякакви внезапни събития, които се случват с човека. Задачата му в този случай е да се обърне към лекар, а задачата на лекаря – да квалифицира събитието. Тоест лекарят е този, който трябва да разпознае каква е причината за това събитие“ – е отговорът на известен руски професор, лекар-невролог.
Какво може да притесни човек и да го накара да иде на лекар? Пристъп на замръзване, стопиране на погледа и речта без припадък, но с възможно объркване на ръцете или примляскване. Може да се появи пристъп на треперене на долните и/или горните крайници. Тогава може дори да се изпуснат предмети от ръцете, да се появи приклякване, падане назад.
Може да възникнат и други странни неща. Според експертите това са и зрителните халюцинации (не го бъркайте с мигрената!), понякога много прости, а също и слухови, обонятелни, вкусови, локално изтръпване и потреперване на един от крайниците понякога с преход към други части (например, може да „затрепери“ едната ръка и да възникне изтръпване на лицето). Може обстановката да се усеща от човека по-странна, да се появят странни мисли и чувства, изкривявания на действителността. Всички тези явления и други подобни трябва да провокират човек да се замисли да посети лекар-невролог. Важното е, че всички внезапни странни пристъпи трябва да притеснят човека, но преценката за тези състояния трябва да се прави само от лекар.
Ако човекът до Вас изпадне в най-известния тип пристъп – да падне, да получи гърч и да изгуби съзнание – понякога с прехапване на езика и с пяна от устата – най-важното в този случай е да не вредим.
Трябва да поставим човека настрани, да подложим под главата му мек предмет (дреха или чанта например) и да засечем времето. Категорично се забранява да се поставя нещо в устата му, да се разтваря челюстта му, да го стискаме и да се притискаме към него, да го поливаме с вода. Пристъпите обикновено започват сами и приключват сами, а съзнанието на човек след пристъп може да е объркано. Понякога се налага да се извика бърза помощ, особено ако пристъпът е дълъг – повече от няколко минути. Но ако възникне такъв пристъп, без човекът да падне, трябва просто да останем до него, да го наблюдаваме да не се нарани.
Коментари (0)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: