Напоследък все по-често се случва да слушаме за проблемите с наднорменото тегло, засягащи човечеството. Постоянно се документират случаи на твърде млади хора, страдащи от болести, които в миналото са били характерни за възрастните над 45-50-годишна възраст. Прочетете тук: "Да откажем децата от вредните храни".
Затлъстяването и колко бързо се разраства?
От края на 20-ти век до днешна дата проблемите с наднорменото тегло и затлъстяването са достигнали епидемични размери. Учени и лекари от цял свят предоставят статистики и дават съвети, но проблемът продължава да нараства. Затлъстяването при канадските момчета се е увеличило с 11% през 80-те години на миналия век и с цели 30% през 90-те години на века. По същото време са се повишили и стойностите за бразилските деца – от 4% до 14%. Според изследвания, провеждащи се в реално време, в момента в света има 1.610.481.817 хора с наднормено тегло и още 536.827.278, които са със затлъстяване. През близката 2010 година над 40 милиона деца на възраст под 5 години са били диагностицирани с наднормено тегло. Ако не се вземем в ръце и не се опитаме да променим това, скоро сами ще обречем децата си на болести, които в миналото са засягали единствено бабите и дядовците им. Наистина ли искаме това?
Къде е грешката ни при изграждането на хранителните навици на децата?
Малките деца постоянно искат нещо. Винаги има още една играчка, която са си харесали, още един час, за да останат навън, още един бонбон, който да бъде изяден. И ние постоянно им разрешаваме. Много силно ни е насадено убеждението, че да откажем нещо на детето си, е знак за лошите ни родителски умения. И точно там бъркаме.
Ясно е, че детето е най-голямата любов на всеки родител и основната ни цел най-често е да дадем най-доброто и най-многото на това дете, така че то да не страда никога от това, че нещо не му достига. Разбира се, но погледнато от друг ъгъл, може би така повече пречим, отколкото да помагаме на отрочето си. Разглезвайки децата си, ние ги учим на грешната представа, че те и исканията им винаги са на първо място и са закон за нас. Отучваме ги да обмислят желанията си и от бързане да им угодим не им даваме време да се замислят дали правят правилен, или грешен избор.
Точно тук идва и моментът с храненето на децата, което е просто поредното доказателство за вредите от прекомерното угаждане. Сигурна съм, че няма родител, за когото да има по-тежко нещо от това да трябва да откаже на желание от рода на "Мами/тати, може ли чипс/зрънчо/бонбони/fast food?“ И безкрайно много родители решават да пропуснат отказа. Детето е малко, расте, има нужда от енергия, защо пък не, какво ли ще му направи един чипс? И така започваме порочния кръг, който води до неизмерими количества чипс в замяна на едно спокойно родителско тяло.
Какви са последствията от затлъстяването?
Родители, надживяващи децата си. Не е ли достатъчно?
Освен това толкова плашещо и тъжно явление, проблемите не се ограничават само до там. Един куп са последствията от безразборното хранене на децата и един от тях са сърдечно-съдовите заболявания, които се развиват във все по-ранна възраст и са основна причина за смъртността през 2008 година. Следвани от диабета, който в днешно време разболява по 3-ма души на всеки 10 секунди, и мускулно-скелетните смущения, най-вече остеоартрит. В много голяма епидемия се е превърнал и ракът на гърдата и дебелото черво, които вземат живота на все по-млади и по-млади хора. Обричайки децата си на нарушени хранителни навици, ние ги обричаме и на обездвижване, обявено като една от най-разпространените причини за високата смъртност през последните години.
Оставяйки всички тези физически последствия на страна, едно евентуално затлъстяване или натрупване на наднормено тегло в малко по-зряла или училищна възраст би могло да доведе до обществена отхвърленост, тормоз от страна на външни лица, изолация от социалните кръгове, нанасяне на психически травми, загуба на самоуважението, разрушаване на способността за реална самооценка, сриване на самочувствието и депресия, водеща до хранителни разстройства, които в повечето случаи са причина за смъртност.
Родители, обичайте децата си, но не забравяйте, че любовта не се изразява в съгласяване с всяко тяхно желание. Понякога само Вие можете да предпазите детето си от грешен избор и думичката "не“ няма да Ви направи лоши родители. Докажете обичта към детето си, предпазвайки го и задържайки го за възможно най-дълго време в живота си.
