Стресът и нашето здраве

Обща информация за стреса

Стресът е нормална психологическа и физическа реакция на изискванията на живота. Стресът е чувство на физическо или емоционално напрежение. Може да дойде от всяка ситуация или мисъл, която ни кара да се чувстваме разочаровани, ядосани или нервни.

Смята се, че стресът е механизмът, който се задейства, когато човек е въвлечен в излишък от ситуации, които надхвърлят неговите ресурси. Когато човек се опитва да отговоря на всички изискванията, които му се поставят, той започва да изпитва претоварване, което може да повлияе на физическото, психологическото и личното благосъстояние.

Малко стрес може да бъде полезен и да Ви мотивира да се представяте добре. Много ежедневни предизвикателства обаче, като чакане в задръстване, спазване на срокове за доставка и плащане на сметки, могат да Ви окажат по-голям натиск, отколкото можете да понесете.

Стресът е реакцията на тялото ни към предизвикателства или изисквания. При малки пристъпи стресът може да бъде положителен, например когато ни помага да избегнем опасност или да спазим краен срок. Но когато стресът продължава дълго време, той може да навреди на здравето ни.

Видовете стрес

Не трябва да забравяме, че стресът е нормално явление. Управлението на стреса може да бъде сложно и объркващо, защото има различни видове стрес: остър стрес, епизодичен остър стрес и хроничен стрес. Всеки има свои собствени характеристики, симптоми, продължителност и подходи за лечение. Нека анализираме всеки от тях.

Остър стрес

Острият стрес е най-честата форма на стрес. Произтича от изискванията и натиска на близкото минало и очакваните изисквания и натиск на близкото бъдеще.

Острият стрес е вълнуващ и завладяващ в малки дози, но когато е прекален, е изтощителен. Бързото препускане по трудна ски писта например е ободряващо рано сутрин. Същото нещо в края на деня е изтощително. Карането на ски извън Вашите граници може да доведе до падане и счупване на кости.

По същия начин, прекаляването със стреса в краткосрочен план може да доведе до психологическа агония, главоболие от напрежение, разстроен стомах и други симптоми.

За щастие, повечето хора разпознават симптомите на остър стрес. Това е списък на онова, което се е объркало в живота им: автомобилната катастрофа, която е счупила бронята им, загубата на важен договор, краен срок, който трябва да спазят, случайни проблеми на детето им в училище и т.н.

Тъй като е краткосрочен, острият стрес няма достатъчно време, за да нанесе големите щети, които би нанесъл дългосрочният стрес.

Най-честите симптоми на остър стрес са:

• Емоционална агония: Комбинация от гняв или раздразнителност, безпокойство и депресия, трите емоции на стреса;
• Мускулни проблеми, включително напрегнато главоболие, болка в гърба, болка в челюстта и мускулни разтежения, които водят до мускулни разкъсвания и проблеми със сухожилията и връзките;
• Стомашни и чревни проблеми като киселини, метеоризъм, диария, запек и синдром на раздразнените черва;
• Преходна превъзбуда, водеща до повишено кръвно налягане, ускорен пулс, потни длани, сърцебиене, замаяност, мигренозно главоболие, студени ръце или крака, задух и болка в гърдите.

Остър стрес може да възникне в живота на всеки и е лечим и управляем.

Епизодичен остър стрес

От друга страна, има хора, които често изпитват остър стрес, техният живот е толкова разстроен, че те живеят в хаос и криза. Винаги бързат, но винаги закъсняват. Ако нещо може да се обърка, то се обърква. Те поемат твърде много отговорности, държат под мишница прекалено много дини и не могат да организират броя на самоналожените изисквания и натиск, които изискват тяхното внимание. Те изглеждат постоянно в плен на остър стрес.

Обичайно е хората с остри реакции на стрес да бъдат прекалено възбудени, избухливи, раздразнителни, тревожни и напрегнати. Те често се описват като притежаващи "много нервна енергия“. Винаги бързащи, те са склонни да бъдат резки и понякога раздразнителността им се предава като враждебност. Междуличностните отношения се влошават бързо, когато другите реагират с истинска враждебност. Работата се превръща в много стресиращо място за тях.

Друга форма на епизодичен остър стрес възниква от непрекъснато безпокойство. Тези хора виждат бедствието точно зад ъгъла и песимистично предвиждат катастрофа във всяка ситуация. Светът е опасно, невъзнаграждаващо и наказателно място, където най-лошото винаги предстои да се случи. Тези, които виждат всичко погрешно, също са склонни да бъдат прекалено възбудени и напрегнати, но те са по-скоро тревожни и депресирани, отколкото ядосани и враждебни.

Симптомите на епизодичния остър стрес са симптомите на продължителна свръхвъзбуда:

• Постоянно напрегнато главоболие;
• Мигрена;
• Високо кръвно налягане;
• Болка в гърдите;
• Сърдечни заболявания.

Лечението на епизодичен остър стрес изисква интервенция на няколко нива, обикновено изискваща професионална помощ, което може да отнеме няколко месеца.

Често начинът на живот и личностните черти са толкова вкоренени и обичайни за тези хора, че те не виждат нищо лошо в начина, по който водят живота си. Те обвиняват други хора и външни събития за своите злини. Те често гледат на начина си на живот, моделите си на взаимодействие с другите и начините си на възприемане на света като неразделна част от това кои са и какво правят.

Тези хора могат да бъдат изключително устойчиви на промяна. Само обещанието за облекчаване на болката и дискомфорта от техните симптоми може да ги задържи в лечението и да вървят по пътя на тяхната програма за възстановяване.

Хроничен стрес

Докато острият стрес може да бъде вълнуващ и завладяващ, хроничният стрес не е такъв. Това е изтощителният стрес, изтощава хората ден след ден, година след година. Хроничният стрес разрушава тялото, ума и живота. Той причинява хаос чрез дълготрайно износване. Това е стресът от бедността, нефункциониращите семейства, попадането в капана на нещастен брак или работа или кариера, които мразите.

Той възниква, когато човек никога не вижда изход от депресираща ситуация. Това е стресът от безмилостните изисквания и натиск за привидно безкрайни периоди. Без надежда, човекът изоставя търсенето на решения.

Някои видове хроничен стрес идват от травматични преживявания в детството, които са били интернализирани, остават болезнени и присъстват постоянно. Някои преживявания засягат дълбоко личността. Създава се възглед за света или система от вярвания, която причинява безкраен стрес за човека (например светът е заплашително място, хората ще открият, че се преструваме, че не е, трябва да сме перфектни през цялото време). Когато личността или дълбоко вкоренените убеждения и вярвания трябва да бъдат преформулирани, възстановяването изисква активно самоизследване, често с помощта на професионалист.

Най-лошият аспект на хроничния стрес е, че хората свикват с него, забравят го. Хората веднага осъзнават острия стрес, защото е нов; те пренебрегват хроничния стрес, защото е стар, познат и понякога почти удобен.

Хроничният стрес убива чрез самоубийство, насилие, инфаркт, инсулт и дори рак. Хората се изтощават до окончателен и фатален нервен срив. Тъй като физическите и умствените ресурси се консумират от дългосрочно износване, симптомите на хроничен стрес са трудни за лечение и може да изискват медицинско и поведенческо лечение и управление на стреса.

Как реагира тялото ни на стреса?

Вашият мозък е програмиран с алармена система, за да Ви защитава. Когато мозъкът усети заплаха, той сигнализира на тялото да освободи прилив от хормони, които повишават сърдечната честота и кръвното налягане. Тази алармена реакция Ви дава енергия да се справите със заплахата.

Тези хормони правят мозъка ни по-буден, карат мускулите ни да се напрягат и увеличават пулса ни. В краткосрочен план тези реакции са добри, защото могат да ни помогнат да се справим със стресовата ситуация. Това е начинът на нашето тяло да се защити.

Когато заплахата изчезне, тялото трябва да се върне към нормалното си отпуснато състояние. За съжаление, постоянните усложнения на съвременния живот, неговите изисквания и очаквания карат алармената система на някои хора почти никога да не се изключва.

Когато имаме хроничен стрес, тялото ни остава нащрек дори когато няма опасност. С течение на времето това ни излага на риск от здравословни проблеми като:

• Високо кръвно налягане;
• Сърдечна недостатъчност;
• Диабет;
• Затлъстяване;
• Депресия или тревожност;
• Кожни проблеми, като акне или екзема;
• Менструални проблеми.

Ако вече имате здравословни проблеми, хроничният стрес може да ги влоши.

Признаци за твърде много стрес

Стресът може да причини много видове физически и емоционални симптоми. Понякога може да не осъзнавате, че тези симптоми са причинени от стрес. Ето някои признаци, че стресът може да Wи застигне:

• Диария или запек;
• Лоша памет;
• Чести болки;
• Главоболие;
• Липса на енергия или концентрация;
• Сексуални проблеми;
• Схванат врат или челюст;
• Умора;
• Проблем със съня или другата крайност – прекалена сънливост;
• Разстроен стомах;
• Употреба на алкохол или наркотици за отпускане;
• Загуба или наддаване на тегло.

Може ли стресът да бъде предотвратен?

Стресът е необходим, за да можем да преодолеем онези ситуации, които изискват повече усилия и активиране, но може да бъде предотвратен, ако има излишен стрес.

Прекомерният стрес може да изложи на риск здравето Ви, така че трябва да се избягва за Вашето благополучие. Човек не трябва да превишава лимита си ненужно и често това, което е необходимо, е да мислим за други алтернативи, анализирайки процеса от друга гледна точка, поемайки по други пътища, ако е необходимо.

Как да облекчим стреса?

Темпото и предизвикателствата на съвременния живот правят управлението на стреса необходимо занимание за всеки.

Идентифицирайте причините за стрес, за да можете да го контролирате. Какво Ви прави ядосани, напрегнати, притеснени или раздразнителни? Често ли изпитвате главоболие или стомашно разстройство без видима медицинска причина? Трудно ли Ви е да се концентрирате, имате ли проблеми със съня през нощта?

Някои стресори, като натиск в работата, проблеми във връзката, натоварен график или финансови притеснения, са лесни за идентифициране. Напоследък много хора също трябваше да се справят с проблеми, свързани с пандемията от COVID-19.

Ежедневните проблеми и изисквания, като например редене на дълга опашка или закъснение за среща, също допринасят за повишаване на нивата на стрес. Дори някои по същество положителни ситуации, като женитба или закупуване на къща, могат да бъдат стресиращи. Всяка промяна в живота Ви може да причини стрес.

След като идентифицирате причините за стрес, помислете за стратегии за справяне с тях. Идентифицирането на това, което можете да контролирате, и това, което не можете, е добро начало. Например, ако стресът Ви пречи да спите през нощта, решението може да е преместването на телевизора или компютъра от спалнята и оставянето на ума Ви да се отпусне преди лягане.

В други ситуации, например, когато стресът се проявява в отговор на високи работни изисквания или болест на любим човек, може да сте в състояние само да промените реакцията си. Не си мислете, че трябва да се справите сами. Потърсете помощта и подкрепата на Вашето семейство и приятели, независимо дали имате нужда от някой, който да Ви изслуша, да Ви помогне да се грижите за децата или да Ви закара до работа, защото колата Ви е на ремонт.

Управлявайте времето си и приоритизирайте задачите и ангажиментите си. Ако е възможно, организирайте графика си според времето и енергията си. Разберете кое е най-важното или какви компромиси можете да направите. Освободете се от ангажименти, които не са важни.

Много хора се възползват от определени практики като дълбоко дишане, йога, медитация или прекарване на време сред природата. Запазете време за себе си. Идете на масаж, вземете вана с мехурчета, слушайте музика, танцувайте, гледайте комедия, правете всичко, което Ви помага да се отпуснете.

Поддържането на здравословен начин на живот ще Ви помогне да се справите със стреса. Хранете се здравословно, спортувайте редовно и спете достатъчно. Полагайте съзнателни усилия да прекарвате по-малко време пред екрана (телевизор, таблет, компютър и телефон) и повече време за почивка.

Избягвайте употребата на алкохол или забранени наркотици, за да управлявате стреса.

Стресът няма да изчезне от живота Ви. По същия начин управлението на стреса трябва да бъде постоянно. Въпреки това обръщането на внимание на причините за Вашия стрес и практикуването на начини за релаксация може да противодейства на някои от нежеланите ефекти на стреса и да увеличи способността Ви да се справяте с предизвикателствата. Можете да намалите нивото си на стрес, да подобрите качеството си на живот, способността си да се концентрирате, междуличностните си отношения и самоконтрола си. Ако стресът се влоши, разговорът със специалист по психично здраве може да помогне.

Няма значение коя техника за релаксация ще изберете. Изберете техника, която работи за Вас, и я практикувайте редовно.