Инфантилизмът – информирано изкореняване на проблема
Инфантилизмът е състояние, което е лесно разпознаваемо независимо от пола и възрастта. Обикновено то е съпроводено от определено поведение, което отбелязваме като притеснително едва с напредването на годините на индивида, а всъщност мерки е трябвало да бъдат предприети много по-рано, още в ранна детска възраст. Изненадващо е, че голяма част от родителите възприемат признаците на проява на инфантилизъм като напълно нормални и не виждат нищо обезпокоително, което само задълбочава проблема. Ако искате да помогнете на детето си, ето как да го направите.
Индикатори за проява на инфантилизъм
Сигналните знаци, които ще Ви подскажат, че детето проявява някаква форма на инфантилност, са:
- Повишена чувствителност;
- Обидчивост;
- Прекалена емоционалност;
- Избухливост.
Видове инфантилизъм
Как да се справите с инфантилизма при децата е въпрос, на който следва да се отговори след като се определи видът на проблема. Доказано инфантилните състояния се разделят в две групи: биологичен инфантилизъм и психичен инфантилизъм.
При биологичния инфантилизъм спецификата е, че той се развива още вътреутробно или по време на раждането на индивида. В този случай заболяването намалява симптомите си постепенно с възрастта, а с годините, около 9 годишна възраст, напълно изчезва.
Психичният инфантилизъм от своя страна е заболяване, което води до забавено мозъчно развитие и често се дължи на неправилно възпитание. Съвременните майки имат склонност да проявяват прекалена мнителност, не позволяват на децата си да са самостоятелни и постоянно се измъчват от притеснения, че децата са твърде малки и неопитни да взимат решенията си сами.
Такъв тип отглеждане обаче прави индивида несамостоятелен и дори с порастването тези личности имат нужда да разчитат на родителите си.
Как да изкореним проблема?
Разбира се, че работа на родителя е да контролира малчуганите, но трябва да им позволява и да взимат част от решенията си самостоятелно, за да трупат ценен опит. Макар едно тригодишно дете действително да е малко, не е достатъчно то да може единствено да ходи и да се обслужва само, трябва да може също да комуникира и да поема отговорност за постъпките си.
Запомнете, че прекаленото задушаване на децата може да повлияе зле върху развитието и оформянето на емоционалната им интелигентност. Подходете разумно с възпитанието на децата си – прекаленото обсебване, както и крайната незаинтересованост могат да имат трайни вреди върху оформянето на характера на бъдещия възрастен.
Най-ефикасният начин да се преборите с първите прояви на инфантилизъм при децата е да ги оставите да взимат някои решения сами, дори да знаете добре, че те са грешни. Нека се научат какво са последиците и се научат да поемат отговорност под определени форми. Ако до пет годишна възраст нямате смелостта да пуснете детето си да се учи само и да оформя волевите си качества, забавяте развитието на някои мозъчни центрове, което лишава индивида от способност за решителност и самостоятелност.
