Амблиопия – диагноза, позната като „мързеливо око“

Какво представлява амблиопията, или т.нар. „мързеливо око“?

Амблиопията, известна още като "мързеливо око", е намаляването на зрителнaта способност на едното или двете очи поради неизползването на окото в периода на зрителното обучение. Това е патология, която се заражда в детството, и ако не бъде диагностицирана и лекувана навреме, може да продължи през цялата зряла възраст. Това е най-честата причина за загуба на зрение при деца и млади хора и засяга 3-4% от децата в училищна възраст.

Когато се родим, усещането за зрение все още не е развито, ние не виждаме, но тази способност се придобива и претърпява развитие през първите години от живота. Този процес приключва на 8 или 9-годишна възраст (въпреки че в първите 4 години се наблюдава най-голямо развитие на тази способност).

В много случаи амблиопията не причинява симптоми, тъй като детето не знае „какво е да виждаш добре“ и се адаптира към зрението, което има. Това състояние се наблюдава предимно в случаите, когато е засегнато само едното око, тъй като с другото детето вижда добре и не се забелязват предупредителни знаци. Поради тази причина за децата е много важно родителите, другите членове на семейството, учителите и лекуващият педиатър да бъдат внимателни към всеки признак, който показва, че детето има някакъв проблем със зрението.

За да се извърши оптимално развитие на зрението, двете очи трябва да получат ясен образ, тъй като по този начин те изпращат информацията до мозъка и така човек придобива зрителна острота. Ако детето има проблем, който кара изображението, което мозъкът получава, да е размазано, то мозъкът ще отмени развитието на това око. Окото ще се задоволи с малкото, което вижда, и ще стане мързеливо.

Причини за появата на мързеливо око

• Страбизъм: Изкривяване на едното или двете очи. За да не вижда две различни изображения, мозъкът ще отмени зрението на отклоненото око, като по този начин спира нормалното развитие на това око;
• При наличие на оптични дефекти: далекогледство, късогледство, астигматизъм - изображението, което мозъкът получава е замъглено и развитието на зрението на това око спира;
• Анизометропия: това е разликата в диоптрите на едно око с друго. Когато едно от двете има по-високо предписание, това изображение ще бъде по-замъглено, така че мозъкът, чрез същия механизъм, обяснен по-горе, ще избере окото с по-ниско предписание и по-добро зрение, правейки другото „да не работи“;
• Органична причина: това е, когато има пречка в зрителната ос, например вродена катаракта, непрозрачност на роговицата, увисване на клепача (птоза), заболявания на ретината. Всяка патология, която пречи на правилната проекция на изображението към мозъка, причинява амблиопия.

Симптоми на амблиопията

В повечето случаи това състояние е безсимптомно и детето се развива напълно нормално. Само в най-явните случаи се индентифицират „мании” при децата като въртене на главата, постоянно мигане, увисване на клепача, невнимание, по-лесно падане и др. Тези знаци трябва да дадат основание на родителите за необходимост от консултиране с офталмолог, специалист по детско зрение. Независимо от възрастта на детето или бебето, колкото и малко да е, проблемът може да бъде изследван и оценен.

Знае се, че амблиопията може да бъде лекувана и да се възстанови нормалната зрителна острота при децата, ако диагнозата и лечението се направи в ранна възраст. От съществено значение е всяко дете (със или без симптоми, със или без фамилна обремененост) да бъде прегледано от детски офталмолог на възраст 2-3 години, за да се оцени очната подвижност, клепачите, предната и задната част на окото и дали има рефракционни грешки.

Следващите контроли зависят от резултатите от този първи преглед. Също така специалистите съветват здравите деца да правят очен преглед (всяка година) до 9-годишна възраст, когато визуалното обучение приключи, в случай че има промяна по време на растежа.

Мързеливото око се възстановява, ако бъде диагностицирано и лекувано преди 8-годишна възраст, като успехът на лечението е най-сигурен през първите 4 години и шансовете за излекуване намаляват с наближаването на 9-годишна възраст, когато способността за рехабилитация на това око е практически нулева.

Това, което не се научи през първите години от живота, не може да бъде възстановено в зряла възраст. Ако не се предприемат действия навреме, детето може да бъде обречено на лошо зрение на едното или двете очи, така че ранната диагностика и започването на лечение възможно най-скоро е жизненоважно.

Лечение на мързеливо око

За да се лекува амблиопията, първото нещо е да се идентифицира причината и да се коригира.

• Ако има например рефракционна грешка, се коригира с очила или контактни лещи;
• Ако има зрителна пречка, катаракта (може да се оперира), увиснал клепач, който покрива зеницата (височината се коригира чрез интервенция), и след установяване на причината, се лекува мързеливото око.

За да се постигне това, мярката, която до момента е доказана като най-ефективна и която предлага най-добри резултати, е оклузията (закриване) на здравото око с помощта на лепенка. Времето и графикът на оклузията варират в зависимост от степента на амблиопия, причината и възрастта на детето.

Има алтернатива на лечението с оклузия, която се състои в причиняване на замъглено зрение в здравото око. Това може да се постигне оптично (чрез корекция, която не е подходяща за здравото око) или фармакологично (чрез поставяне на капки за очи в здравото око, което води до замъглено виждане), принуждавайки амблиопичното око да „работи“. Тези мерки са втора опция, само в случай, че не се постигне правилно съответствие с оклузията.

По принцип децата не обичат да им покриват здравото око. Участието на родители и учители е от съществено значение за успешното лечение. За да има ефект оклузията, трябва да се измислят постоянни занимания за детето, за да може съзнанието му да е ангажирано с нещо и да не мисли за това, че здравото му око е закрито. Една възможност за по-малки деца е да поставят лепенката върху любимите си кукли или да украсят лепенките с бои, въпреки че днес има модели с много разнообразни рисунки и цветове, които са по-привлекателни за малките.

Възможни рискове

Понякога могат да възникнат рецидиви, когато вече пластирът не се поставя върху окото. Но ако пациентът спазва инструкциите относно графика и схемата на оклузия и ходи на редовни прегледи при своя офталмолог, това усложнение на практика не съществува.

Въпреки че материалите, използвани в съвременните пластири, се понасят добре дори при деца с атопична кожа, понякога може да се появи дразнене на периокуларната кожа. За да се минимизирате възможността за появата на дразнене, можете да използвате хидратиращ крем и да поставяте пластира под различен ъгъл или да използвате пластири с различни размери, за да дадете време на кожата да се възстанови.