Животът на съвременния човек е динамичен, наситен и освен това изпълнен с психически и емоционален стрес. Работа, учене, подготовка за изпити, предстояща конференция, отговорна среща - това не е целият списък от причини, които причиняват нервно напрежение и умствена умора.

Психичният стрес, невъзможността да заспите и да се отпуснете водят до изчерпване на нервната система - на помощ идва аминокиселината Глицин. Обикновено влиянието на парасимпатиковата нервна система (спокойствие) преобладава при човек и при продължителен нервен стрес балансът се нарушава и симпатиковата нервна система става по-активна (активност). В резултат на това повишената активност, от която човек се нуждае за решаване на конкретни проблеми, се превръща в преобладаващо състояние на свръхвъзбуда, което е трудно да се контролира. В същото време концентрацията на вниманието намалява, появява се чувство на безпокойство, все по-трудно е да се намери изход от трудна ситуация. Психичният стрес, невъзможността да заспите и да се отпуснете водят до изчерпване на нервната система. Трудно е да се справите сами с проблем от това ниво. В световен мащаб глицинът се използва широко за решаване на тези проблеми - като немедицински агент, който помага за намаляване на стреса и психическото напрежение и то в значителни количества.

Глицинът принадлежи към групата на най-простите несъществени аминокиселини, открити в протеините. Има лек сладникав послевкус, а името му от древногръцкия език се превежда като "сладко“.

Концепцията за несъществена киселина изобщо не означава, че този микроелемент може да бъде напълно заменен с други вещества. По-голямата част от глицина се произвежда от нашето тяло самостоятелно, а останалата част получаваме заедно с храните, които ядем.

Трудно е да се надцени ролята на глицина във функционирането на организма, тъй като с помощта на тази киселина е възможно да се използва кислородът възможно най-ефективно, ако се усети дефицитът му. Именно глицинът позволява на клетките да продължат да функционират нормално при хипоксични условия.

Това е изключително рядко явление, когато в тялото ни липсват аминокиселини, но последиците са много сериозни: метаболизмът веднага се нарушава и това веднага се отразява на мозъчната дейност.

Какво знаем за Глицина?

Аминокиселината глицин се произвежда самостоятелно в човешкото тяло, неговият дефицит се изразява във факта, че човек се уморява по-бързо, не може да се концентрира върху задачата и става нервен.Аминокиселината глицин се произвежда самостоятелно в човешкото тяло, неговият дефицит се изразява във факта, че човек се уморява по-бързо, не може да се концентрира върху задачата и става нервен. Глицинът нормализира и активира процесите на защитно инхибиране в централната нервна система, спомага за намаляване на психо-емоционалния стрес, повишаване на умствената работоспособност.

Основният компонент на глицин е аминокиселината глицин, най-простата и най-малката от стабилните аминокиселини. Това има както плюсове, така и минуси. В тялото, разбира се, той може да бъде унищожен по различни начини, но по подразбиране аминокиселината вече е изграждаща "тухла“ за сглобяването на всякакви протеини. Ето защо далеч не винаги е необходимо да се "разглобява“ на части по-нататък - много често можете да приемате и изграждате протеини от него. Вярно е, че в състава на протеините глицинът е доста малък (с изключение на колагена).

Но освен това глицинът участва в синтеза на порфирини (сред тези вещества е хемът, който задържа кислород в хемоглобина) и работи като невротрансмитер. Тоест помага на нервните клетки да обменят електрохимични сигнали. Той също има свой собствен личен рецептор, глициновият рецептор, който обаче не му е особено лоялен и не е против да се активира от други прости аминокиселини. С помощта на този рецептор, глицинът влияе върху транспорта на хлорни йони през него и потиска възбуждането (действа особено силно в мозъчния ствол и гръбначния мозък). Между другото, именно това действие се неутрализира от кофеина, който не само ни ободрява, но и не ни позволява да станем по-бавни.

Аминокиселината също участва в работата на NMDA рецептора - тоест помага на глутамата, който не може да се справи сам, да "отвори портата“ за потока на йони. В този случай обаче глицинът, напротив, участва в процесите на възбуждане, а не инхибиране. Вече говорихме за действието на този рецептор по-подробно.

Какви са ползите от приема на глицин?

Глицинът е аминокиселина, която функционира като градивен елемент за някои протеини, особено колаген, намиращ се в кожата, сухожилията, мускулите, костите и хрущялите. Той съставлява около 35% от колагена в човешкото тяло.

Глицинът също така помага за регулиране на нервните импулси в централната нервна система, особено в гръбначния мозък, ретината и мозъчния контролен център, известен като мозъчния ствол. Глицинът също се свързва с токсичните вещества и насърчава тяхното елиминиране от тялото.

За разлика от други аминокиселини, които се получават главно от храната, която ядем, глицинът може да се синтезира в организма и поради това не се счита за основна аминокиселина. Можем да получим целия глицин, от който се нуждаем, с високо протеинови храни като месо, птици, риба, яйца, млечни продукти, боб, зърнени храни и тестени изделия.

Няколко проучвания са показали, че приемането на глицинова добавка може да помогне за лечение на някои заболявания, както метаболитни, така и неврологични.

Като се имат предвид свойствата на глицина като важен компонент за здравето и правилното функциониране на всички органи, важно е да се подчертаят следните ключови моменти:

  • процесите на защитно инхибиране се активират по време на силен стрес, стимулира се клетъчното дишане и невроните работят много по-добре;
  • участва в производството на глутатион, който има мощен антиоксидантен ефект;
  • предпазва клетките от вредното въздействие на свободните радикали;
  • стимулира производството на много органични съединения, по-специално пептиди, липиди, коензими, хеми, креатинин;
  • инхибира образуването на аминокиселини, които имат възбуждащ ефект върху тялото;
  • активира синтеза на гама-аминокиселина, която е основният невротрансмитер в процесите на инхибиране на централната нервна система.

Глицинът стимулира производството на серотонин - хормон, който помага за повишаване на настроението, подобряване на качеството на съня и подобряване на познанието и паметта.

Глицин като хранителна добавка

Хранителната добавка Глицин намалява мозъчното увреждане след инсулт, лекува уголемена простата, лекува тежки язви на краката и подобрява инсулиновата чувствителност при хора с диабет или преддиабет.

Поради многобройните си функции в организма, се смята, че глицинът осигурява ползи за здравето, когато се приема под формата на добавка. Повечето от настоящите изследвания се фокусират върху ролята му в централната нервна система, където тя може да подобри съня, да подобри паметта и да помогне за лечение на шизофрения.

Също така се смята, че намалява мозъчното увреждане след инсулт, лекува уголемена простата, лекува тежки язви на краката и подобрява инсулиновата чувствителност при хора с диабет или преддиабет.

Ако говорим за глицин като хранителна добавка, тогава приемът му винаги ще бъде от полза за здравето, за да се извърши профилактика или възстановителни процедури за подобряване на здравето. Глицинът има огромни ползи за тялото Ви, защото:

  • има противовъзпалителен ефект;
  • стимулира производството на основни ензими;
  • инхибира процесите на дегенерация на мускулната тъкан;
  • подпомага правилната функция на тимусната жлеза;
  • подобрява функционирането на костния мозък и далака;
  • участва в производството на кръвни клетки.

Лечебните свойства на аминокиселината Глицин се проявяват в следното:

  • премахва токсините, включително алкохолните, което прави възможно употребата на веществото при лечение на алкохолна зависимост, както и пристрастяване към наркотици;
  • помага за възстановяване на мозъка след инсулт и черепно-мозъчна травма;
  • използва се като лекарство за хипертония;
  • действа като асистент със силен махмурлук с цел потискане на лошото здраве и нормализиране на работата на организма;
  • лекарство за деца с девиантно поведение и хиперактивност;
  • стимулира процесите на паметта и мозъчната функция при големи натоварвания;
  • намалява проявата на симптоми на вегетативно-съдови нарушения;
  • в някои случаи потиска епилептичните припадъци.

Малко интересна история на изследването на глицин

През 1820 г. глицинът е бил открит от Анри Браконо. Тогава той е правил експерименти с желатин, чийто основен компонент е колагенът (от гръцката дума "кола" - лепило). Ученият изолирал сладки гранулирани кристали, на които дал наименованието "клеева захар“ ("гликол“), по-късно получили вече познатото си име глицин. Сигурно се питате ами желатинът, който си купуваме от хранителния магазин? Полезно е да знаете, че той съдържа 22-35% глицин.

През 1987 г. или само 150 години по-късно различни проучвания са показали, че глицинът има цитопротективни свойства - способността да предпазват клетките от вредни ефекти. Именно този факт накара много учени и лекари да насочат вниманието си към него.

Експериментите върху клетъчни култури показват, че глицинът има следните свойства:

  • предпазва чернодробните клетки от хипоксия (липса на кислород) и от нейните последици при възстановяване на кръвоснабдяването;
  • намалява отрицателния ефект на лекарствата върху бъбреците;
  • предпазва стените на вените от окислително увреждане.

По-късно учените започнали да правят изследвания върху животни и потвърдили, че глицинът работи отлично в случаите на исхемия - намаляване на кръвоснабдяването на тъканите или органите. Вярно е, че в стресови ситуации (със същата исхемия) той премина в категорията на условно незаменими аминокиселини, тоест собственият му глицин вече не беше достатъчен и трябваше да се инжектира отвън. Но по един или друг начин глицинът се оказа ефективно средство за защита на клетките при липса на кислород.

Предполага се, че глицинът предотвратява растежа на пропускливостта на клетъчната мембрана при хипоксични условия и поддържа баланса на натрий и калций. В противен случай ензимите, които унищожават клетката (протеази и фосфолипази), биха се активирали. Глицинът засяга и някои клетки на имунната система и по този начин блокира възпалителните процеси. И накрая, редица проучвания показват известна ефикасност на глицина при лечението на безсъние.

Руски учени изследват глицина като невропротектор (защита на нервните клетки) при остър исхемичен инсулт. Според техните открития приемането на 1 g глицин през първите 3-6 часа след пристъп, както и през следващите няколко дни, може да намали мащаба на мозъчния инфаркт. Оттук се вземат препоръки да се поставят 10 таблетки глицин (по 100 mg всяка) под езика на човек с инсулт.

Също така, местното лекарство "Глицин" е проучено за лечение на някои психични разстройства и показва определени резултати. В Русия се смята, че има седативни свойства (успокоява и облекчава емоционалния стрес), класифициран е като ноотропен и дори се предлага за лечение на ARVI. За съжаление заключенията на руските учени все още не са потвърдени от чуждестранни изследователи. Според последното става въпрос само за плацебо ефекта.