Болестта на Алцхаймер представлява невро-дегенеративно заболяване, принадлежащо към категорията на нелечимите и от което страда главният мозък. Разрушаването на нервни клетки, отговарящи за предаването на импулс между мозъчните структури, предизвиква необратимо влошаване на паметта. Човекът, който страда от болест на Алцхаймер, се лишава от елементарни навици и губи способност да се самообслужва.

Признаци и симптоми на болест на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е призната за най-често срещаната форма на слабоумие.

Именно болестта на Алцхаймер е призната за най-често срещаната форма на слабоумие (деменция), развиваща се в напреднала възраст. Статистиката сочи, че в 35-40% от случаите тя е форма на старческа деменция. Тази патология постепенно придобива характер на епидемия в развитите страни.

  • Изразената симптоматика на болестта на Алцхаймер възниква постепенно;
  • В повечето случаи, разстройството в паметта е първият признак за развитие на деменция, но той далеч не е единственият;
  • Влошаване на паметта: болният не усвоява нова информация, повтаря се при разговор, принуден е да ползва органайзери и тефтери за запомняне;
  • Неспособност да се справи с ежедневните неща: човек губи навиците за взаимодействие с битовите уреди, не е способен да извърши елементарни аритметични действия (събиране, изваждане);
  • Трудности с пространствената и времевата ориентация: болният не знае къде се намира, не е способен да назове текущото време от годината, ден от седмицата, месеца;
  • Нарушения в зрителното възприятие: пациентът не е способен да прецени разстоянието от себе си до даден предмет, постоянно е изложен на опасност от получаване на травми при падане, вижда "непознат“, оглеждайки се в огледалото;
  • Отсъствие на памет за извършените действия: болният постоянно губи вещи, не помни къде се намират нужните му предмети. С това са свързани и обвиненията в кражба и лъжа, които пациентите с болест на Алцхаймер често предявяват към своето обкръжение;
  • Трудности при общуване: човек не е способен да подбере нужните думи, бърка наименованията на вещите (например заменя думата "флумастер“ с фразата "предмет за рисуване“), забравя темата на разговора;
  • Отказ от увлечения: болният губи интерес към някога увлекателните за него занимания, напълно се отказва от тях;
  • Колебания в настроението: болният проявява хипертрофирано недоверие, демонстрира равнодушие или вълнение, депресира се, игнорирайки случващото се около него;
  • Пренебрежение към личната хигиена: човек напълно игнорира необходимостта да си мие зъбите, да се къпе и да извършва други хигиенни процедури. Ако никой не се грижи за него, придобива нечистоплътен вид;
  • Неспособност да избира и да взима решения, загуба на навици с финансовите операции.

Развитието на симптомите, изброени по-нагоре, може да отнеме няколко години – точната последователност на тяхната поява е сложна за обозначаване. Първоначално болният и неговите близки приемат тревожните признаци за умора, възрастово влошаване на паметта, но по-късно сигналите за болестта придобиват изразен характер. В резултат на това човекът, при когото се развива болест на Алцхаймер, не е в състояние да се обслужва. Той не бива да бъде оставян без контрол за дълго време, тъй като забравянето и другите нарушения представляват заплаха за неговия живот и здраве.

Причини за болест на Алцхаймер

Съвременната медицина приписва на болестта на Алцхаймер многофакторен характер, а като основна причина поставя наследствеността. Съществуват и други рискови фактори, които се подразделят на некоригируеми, условно-коригируеми и коригируеми.

Некоригируеми фактори

Жените страдат по-често от болест на Алцхаймер.

В тази група влизат генетични или придобити особености на организма на болния, а също така редица житейски събития:

  • Възраст над 65 години (резултати от изследванията в тази област показват, че сред всички хора, отпразнували 90-годишнина, признаци за деменция присъстват при 42% от тях);
  • Принадлежност към женски пол (жените се сблъскват по-често със заболяването, който факт все още не е докрай обяснен от медицината);
  • Преживяване на тежка депресия, дълбоко психологическо сътресение;
  • Получаване на черепно-мозъчна травма (в тази категория влизат и травми, получени в невръстна възраст или при раждане);
  • Отсъствие на пълноценна интелектуална дейност (разглежда се целият жизнен период);
  • Ниско ниво на образование (завършването на ВУЗ е положителен фактор).

Условно-коригируеми фактори

В тази група влизат различни нарушения, които могат да доведат до кислороден глад на клетките на главния мозък:

  • Болести на сърдечно-съдовата и дихателната системи, предизвикващи обща кислородна недостатъчност;
  • Висока концентрация на липиди в кръвта;
  • Атеросклероза на съдовете на врата и главата;
  • Високо артериално налягане;
  • Болести, свързани с прекалена концентрация на глюкоза в кръвта (например захарен диабет).
  • Своевременното лечение позволява отстраняване на факторите от тази група, "подтикващи“ организма към развитие на болест на Алцхаймер.

Коригируеми фактори

Към тази група принадлежат опасностите, с които човек може да се справи самостоятелно, просто променяйки начина си на живот и заемайки се със своето здраве:

  • Отсъствие на двигателна активност;
  • Излишно тегло;
  • Недостиг на интелектуална дейност;
  • Пристрастеност към алкохолни напитки, тютюнопушене;
  • Прекалена любов към напитки, съдържащи кофеин.

Стадии на болестта на Алцхаймер

Болният от Алцхаймер забравя имената на роднините си.

Изследванията показват, че дегенеративните процеси протичат в главния мозък на човека много преди възникване на отличителните симптоми на болестта на Алцхаймер – средно около 15-20 години. Този фактор създава трудности в точното определяне на клиничното начало на патологичния процес и затруднява ранната диагностика на деменция.

Само преди няколко години медицината разглеждаше само стадиите, белязани с очевидни симптоми на болест на Алцхаймер. Но ранното начало на лечение позволява съществено да се забави разрушителният процес и да се спре формирането на изразена клинична картина на патологията.

В резултат на това броят на стадиите на болестта на Алцхаймер се увеличи на 7 за сметка на ранните етапи:

  • Първи стадий: отсъства нарушение на паметта, няма признаци на патология. Изследването на пациента не показва отклонения, типични за деменцията.
  • Втори стадий: влошаването на умствените процеси носи незначителен характер, тревожни сигнали вижда единствено самият болен. Не бива да се бърка физиологичното нарушаване на паметта (обусловено от стареенето на организма) с ранните симптоми на патологията.
  • Ранното начало на лечение позволява съществено да се забави разрушителният процес.Трети стадий: влошаването на паметта приема умерен характер, проблемът се забелязва и от други хора. Човек не помни местоположението на вещите, греши имената на околните, дълго избира думите си при общуване, става разсеян. При изследване лекарят открива нарушения на паметта, но още не може издаде окончателна присъда – болест на Алцхаймер.
  • Четвърти стадий: влошаването на паметта носи очевиден характер. Болният бърка имената на роднините и приятелите си, не помни събития от своя живот, не се справя с аритметични операции (например не е способен на обратно броене от 10 до 1). При него се проявяват скованост, стремеж към уединение, трудности при избор.
  • Пети стадий: болният забравя собственото си местожителство, не може да каже своя телефонен номер, не определя времето от годината, деня от седмицата и датата, облича се не според сезона. Познаването на роднините се съхранява, както и паметта за ярки моменти от собствения му живот. Запазва се и способността за самостоятелно ходене до тоалетна, приемане на храна.
  • Шести стадий: влошаването на паметта прогресира, болният не помни имената на роднините и приятелите (въпреки че ги разпознава визуално), от живота му "изчезва“ значителен промеждутък от биографията му, появяват се нарушения в съня (нощно бодърстване, дневен сън), изпускане на урина, проблеми с изхождането. Пациентът вече не е способен за самостоятелно (отделно) преживяване, губи навиците си за избор на дрехи. При него се появява недоверие към околните, възникват оплаквания от лъжи, кражби, не са изключени халюцинации.
  • Седми стадий: болният не е способен да се придвижва, да седи без чужда помощ, губи говорните си навици (или възпроизвежда отделни фрази, думи), способността да преглъща храна (възможни са откази от храна и вода).Такъв пациент не бива да се оставя без контрол – той се нуждае от подкрепа при посещаване на тоалетна, обличане, хранене. Този стадий е най-тежкият, възниква опасност от заразяване с инфекции, заплаха от пневмония, пиелонефрит.

Разделянето на стадии носи условен характер, тъй като при различните болни се наблюдават различни прояви на болестта на Алцхаймер и се отличава скоростта на нейното развитие.

Още информация за болестта на Алцхаймер може да прочетете в >>ПРОДЪЛЖЕНИЕТО<< на тази статия.