Репей се среща буквално навсякъде като бурен, трудно е да не бъде забелязан или да се обърка с други растения. На външен вид растението е непригледно, а съцветията му са бодливи, но помага при много недъзи. В него се съдържат витамини С, D, Е, витамини от група В, минерални соли, алкалоиди, смоли, нишесте, протеини, дъбилни вещества, етерично масло, каротин, пектинови вещества, лимонена, яблъчена и аскорбинова киселини.

Коренът от репей се употребява при различни отравяния на организма.

Най-често за лечебни цели действа коренът, но листата, сокът и дори семената проявяват определени лечебни свойства и се използват в народната медицина.

Коренът от репей се употребява в традиционната медицина при различни отравяния на организма, при нарушения в обмяната на веществата, при заболявания от инфекциозен характер, при болести на ставите и гръбнака и други.

Масло от репей се използва при захарен диабет, болести на черния дроб, стомаха и червата, кожни заболявания и окапване на косата.

Полезни свойства

Лечебните корени на репей, благодарение на наличието в тях на биологично активни вещества, имат широк спектър на действие. Настойките, отварите, екстрактите се използват при цистит, простудни заболявания, тонзилит, ларингит, запек, гастрит, колит, хемороиди, стоматит, възпаление на венците, не заздравяващи рани и язви, изгаряния, панкреатит, хепатит, екзема, псориазис, артрит, артроза, алкохолни отравяния, нарушения в обмяната на веществата и като укрепващо средство.

Настойка от корени

Репей може да се използва външно за компреси при кожни заболявания и болки в ставите.Тя се използва най-често за перорален прием. Употребяват се както пресни корени, така и изсушени, като и в двата случая се режат на дребно.

Рецепта: на една чаша вода се слага една ч. л. корени от репей и се оставят да престоят два часа. След това се прецежда и се приема по 1/3 чаша преди хранене.

Отвара

Отварата се приготвя, като две ч. л. корени се заливат с вода и се оставят да кипнат. След това котлонът се намалява до минимум и се варят около пет минути. След 20 минути отварата се прецежда и се приема по 1 суп. лъжица 4 пъти на ден. Тя може да се използва външно за компреси при кожни заболявания и болки в ставите.

За външна употреба е подходящо да се направи настойка от корени на основата на водка. За тази цел в половин литър водка се слагат нарязани на дребно пресни корени. Сместа се оставя поне две седмици и след прецеждане се използва за лечение на гнойни заболявания по кожата.

Репеят действа много добре при диабет, като понижава нивото на захар в кръвта.

Листа от репей

Те се използват най-често при ставни болки, а също и за лечение на рани по краката. В този случай свежи листа се поставят на болната става или на поразените кожни участъци (най-добре е те да се намачкат в ръцете), след което се поставя целофан и се увива с нещо топло. Листата трябва да са здрави, свежи, като това лесно се определя по външния им вид: по тях не трябва да има тъмни петна и да са проядени от насекоми. Листата трябва да бъдат добре измити и изсушени, за да са сухи. Те се поставят с гладката страна (това е задължително условие) на ставата и се превързват.

Сокът от репей помага при изгаряния, язви, рани, лишеи.Има и друг вариант: листото се намазва с растително масло и след това се поставя на ставата с мазната страна. Процедурата се повтаря всеки ден, докато болката не отмине, обикновено около 2-3 седмици.

Листата от репей се използват и при акне и други гнойни кожни заболявания, слагайки от тях за 30 минути на поразеното място под превръзка.

Паралелно с местното лечение на болести на кожата и ставите е препоръчително да се пие чай, приготвен или само от листа на репей, или с добавяне на други укрепващи организма растения. За неговото приготвяне е достатъчна една чаена лъжица нарязани на дребно листа на половин литър кипяща вода.

За заболявания на стомаха, червата и черния дроб се приготвя настойка от 1 супена лъжица с връх нарязани на дребно листа, която се залива с чаша вряла вода и получената смес се оставя да престои два часа. Пие се по три пъти на ден по 1/3 чаша.

Семена от репей

Те не се използват често, събират се трудно, но в народната медицина те се употребяват в качеството на разхлабващо средство. За това е нужно 1 супена лъжица семена да се залее с чаша вода и да ври пет минути, след което да престои и да се прецеди. Сместа се приема по една лъжица 3 пъти на в ден преди хранене.

Сок

Репей укрепва косата и помага против пърхот.

Сокът от репей се приготвя, като се изцежда от млади свежи и здрави листа и корени, обикновено в първата половина на месец май. Преди да се изстиска сокът, листата се накисват, след което се измиват и изсушават, корените се измиват внимателно с четка и също се изсушават. Сокът се приема по една чаена лъжичка три пъти на ден 30 минути преди хранене. Курсът на лечение обикновено е една седмица, след което се прави седмична почивка и се повтаря.

Той се използва при заболявания на черния дроб и жлъчката. С него се мажат изгаряния, язви, рани, лишеи, правят се превръзки при различни кожни проблеми, като по този начин се снемат възпаления, сърбеж, раздразнения и се ускорява заздравяването. Сокът от корени на репей се използва при заболявания на стомаха и червата. При ракови болести в комплексна терапия е препоръчително да се приема по една супена лъжица от него. При подагра, артрит, артроза той се смесва с растително масло и се правят компреси върху болните стави.

Сокът от репей има много горчив вкус, затова може да се разрежда с вода или да се смесва с мед.

Полезни свойства за косата

За укрепване на косата, за избавяне от пърхот с успех се използват отвари от корените на растението. Те могат да се нанасят върху косата преди измиване, могат да се втриват в кожата на главата, да се изплаква косата след измиване, да се добавят в козметичните продукти.

Но най-голямо приложение за лечение на суха и изтощена коса има репейното масло. За неговото приготвяне са необходими половин чаша нарязани на дребно корени и чаша зехтин. Сместа се оставя да престои две седмици, след което се прецежда. Може да се използва в качеството на маска за коса в чист вид, или в съчетание с яйчен жълтък, мед или сок от лук. Маската не бива да се прави повече от веднъж седмично и да се държи повече от час.