Чубрицата се отглежда като подправка, но има и редица лечебни свойства, поради което заема едно от първите места в народната медицина.

Етеричното масло от растението е най-ценният компонент за лекарствена суровина. То се състои основно от карвакрол и цимол, известно количество тимол, парацимол, фенол. В листата се съдържат смоли, каротиноиди, витамин C, рутин, фитонциди, стигмастерини и минерални соли.

Употребата на чубрицата като подправка

Чубрицата стимулира секрецията на жлъчка и изработването на стомашен сок.

За кулинарни цели се използват листата, които са събрани от самия връх – именно те имат най-тънък и изискан аромат. Много често в сушен вид билката се добавя към ястия от фасул и гъби. Използва се при приготвянето на кюфтета, бифтек, мариновани зеленчуци, ястия от птиче и телешко месо. Свежите листа могат да се добавят към салати и супи, а също така да се използват при консервиране на зеленчуци или гъби. За да може по-дълго да съхранят вкуса и аромата си в горещи блюда, листата трябва да се добавят 2-3 минути, преди храната да се свали от огъня. Много е важно да не се прекалява с чубрицата, за да не се притъпи вкуса на ястието. Растението способства за усилване на апетита, както и смилане на "тежката“ храна (месо и колбасни изделия, бобови храни, пържени картофи). Младите листа могат да се добавят в салати.

Лечебни свойства

  • Първото, на което трябва да се акцентира, е благотворното влияние на чубрицата на стомашно-чревния тракт. Тя стимулира секрецията на жлъчка и изработването на стомашен сок и, като следствие, повишава апетита и подобрява храносмилателния процес. Действащите вещества имат антибактериални свойства, които са полезни при гнилостни процеси, вследствие на които се наблюдава подуване, метеоризъм и др. Растението помага за предотвратяване на повръщане, проявява спазмолитично действие и намира приложение в случаи на стомашни и чревни спазми, както и срещу глисти.
  • Чубрицата стимулира работата на бронхиалните жлези, способства за втечняване на секрета и е добро отхрачващо средство, помагащо при кашлица. Чаят с билката усилва отделянето на пот и съществено помага при първи признаци на простуда, а също така като профилактично средство в периода на епидемии, в това число и от инфекциозен характер.
  • Подправката усилва диурезата (пикочогонно действие), проявява антибактериални и противогъбични свойства, което я прави подходяща при цистит и нефрит.
  • Често се използва в качеството на седативно (успокояващо) средство, а също така като антидепресант. Установено е, че етеричното масло от чубрица възбужда мозъчната дейност и способства за увеличаване на умствената и физическа работоспособност (обезпечава прилив на енергия).
  • Що се касае до въздействието на сърдечно-съдовата система, то и в това отношение билката заема не последно място – способства за намаляване на сърцебиенето, понижава артериалното налягане и помага за прочистване на съдовете от холестеролни отлагания.
  • Чубрицата помага за понижаване на нивото на захар в кръвта, има антиоксидантни свойства и спира развитието на онкологични процеси.

Употреба

Чаят с чубрица усилва отделянето на пот и съществено помага при първи признаци на простуда.

  • Чай. По принцип за приготвянето на чай са нужни 2 ч. л. изсушени листа на 250 мл вода. Получената отвара се оставя да престои 15 минути. Употребява се гореща. Чаят се използва като потогонно средство, както и при кашлица (в този случай е добре да се добави мед).
  • Настойка. На половин литър гореща вода са нужни 2 с. л. суха билка. След като престои един час, течността се филтрира и се приема на порции от по 100-150 мл 3-4 пъти на ден. Настойката е препоръчителна в начален стадий на хипертония (за намаляване на кръвното налягане), при повишена нервозност, нарушение в режима на съня, често главоболие. Тя помага при гадене и повръщане, използва се за лечение на различни разстройства на стомашно-чревния тракт (диария, колики).
  • Лечебни вани. На 1 литър гореща вода се добавят около 100 гр. от растението. Отварата престоява 20-30 минути, след което се прецежда и се добавя в топла вана. Ваните с чубрица се прилагат при кожни заболявания, а също така са препоръчителни при астма.
  • Инхалации. Етеричното масло от подправката може да се използва във вид на инхалации. Действащите му вещества оздравяват въздуха в помещението, а при вдишване способстват за унищожаване на болестотворната микрофлора в носоглътката.
  • При хелминтоза. За отстраняване на хелминти се използва отвара от билката. На 300 мл вода са необходими 2-3 с. л. суровина. Течността се оставя да кипне и след пет минути се сваля от огъня. Изпива се цялата в промеждутъка между 23:00 ч. и 01:00 ч., а на сутринта се приема солево слабително и се прави клизма. Същата отвара може да се използва във вид на компреси при дерматологични заболявания, в това число и микози. Отварата от чубрица е препоръчителна за изплакване на устната кухина при стоматологични проблеми (стоматити, гингивити, кървене на венците, лош дъх).

Чубрицата помага за понижаване на нивото на захар в кръвта.

  • Чубрица с листа от орех. За усилване на противоглистните свойства се препоръчва съвместна употреба на чубрица и орехови листа. За приготвяне на лечебната отвара са необходими 50 гр. листа от орех и 12-15 гр. чубрица на 1 литър гореща вода. Отварата се оставя да престои половин час, след което се прецежда. Тази доза стига за тридневен курс на лечение, като се приема по същия начин, както в горната рецепта. Настойката е подходяща също за намаляване на нивото на захар в кръвта, при различни кожни проблеми, а също така и при венерически болести.

Противопоказания и странични действия

Противопоказанията за употреба могат да бъдат разделени на две групи: от физиологичен тип и патологични. Към физиологичния тип се отнася бременността – биологично активните вещества на чубрицата стимулират съкращаване на маточната мускулатура, което може да провокира аборт. В известна степен към физиологичния тип може да се отнесе и индивидуалната непоносимост, въпреки че алергичните реакции могат да бъдат следствие от патологични процеси.

Към категорията на патологичните противопоказания се отнасят заболявания на черния дроб и бъбреците в стадий на обостряне, язвена болест на дванадесетопръстника, хиперфункция на щитовидната жлеза, някои нарушения в работата на сърцето (атеросклероза, предсърдно мъждене, кардиосклероза).