Киселинно-основният баланс или pH стойността, която може да се измери в слюнката, кръвта и урината, определят редица процеси в организма ни. Причината е, че 50-60% от теглото ни представлява вода. Киселинно-основното равновесие определя правилното функциониране на около 4000 ензима, които катализират биохимичните процеси в тъканите и клетките, държат в синхрон обмяната на веществата и метаболизма, витализират тялото ни и помагат на имунната система да бъде здрава.
Какви са границите pH, при които организмът е здрав?
Кръвта трябва да е слабоалкална с pH между 7.35-7.45. Тъй като допустимият здравословен интервал е доста тесен, той може лесно да се превиши. Счита се, че при pH по-малко от 7, организмът се разболява сериозно. Киселинно-основният баланс лесно може да бъде измерен при лабораторно изследване. Високата киселинност в организма има характерни симптоми:
- Умора рано сутрин
- Силно изпотяване, макар да не се напрягаме много
- Мазна кожа рано сутрин след сън
- Неспособност за концертиране
- Раздразнителност
- Лош дъх и обложеност на езика рано сутрин
- Трудно и бавно храносмилане
- Лош сън и ставане по няколко пъти на нощ
Като следствие високата киселинност (ацидоза) е сочена като причина за заболявания като рак, диабет, наднормено тегло, депресии, гастрит, язва.
Кои са най-важните групи храни по киселинно-основната скала?
- Високоалкални (или високоосновни): горски и сушени плодове, ядки като бадеми, цвекло, моркови, авокадо, пресни варива, спанак.
- Неутрални мазнини: бадемово, авокадово, маслиново, шафраново, кокосово, слънчогледово масло.
- Алкални храни: пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести, овесени, соеви храни, сухи варива.
- Слабокиселинни: мляко и млечни продукти.
- Киселинни: Аспержи, сушен боб, кашу, жълтък на яйце, консервирани сладка, продукти с пастьоризирано мляко, всички преработени храни.
- Киселинни мазнини: масло, хидрогенирани мазнини, сметана, свинска мас.
С какъв режим се поддържа добра киселинно-алкална среда?
Основно правило е, че отношението между приеманите киселинни и алкални храни трябва да е 40% към 60%. Тялото реагира и чрез отделяне на допълните киселини при завишения прием на кафе, алкохол, газирани напитки, никотин, рафинирана захар, шоколад. Завишеното производство на киселини може да се предизвика и от състояния на стрес и преумора. В една здравословна порция следва да се съдържат 2/3 пресни зеленчуци, фибри, кълнове, за да бъде тя по-скоро алкална. Основно влияние върху киселинността има водата. Минералната вода е силно алкална, обикновено с pH над 9, и може да се използва за възстановяване на алкалната среда в тялото. Минералите, които поемаме чрез суровата храна и хранителни добавки като магнезий, калий, натрий, калций, също оказват влияние върху поддържането на киселинно-основния баланс.
- Лимонът е кисел плод с pH около 2.3, но той има противоположно действие в организма, а именно намалява киселинността, когато попадне в тялото.
- Ябълките (pH около 6) също помагат за намаляване на киселинността в стомаха и могат да се използват като естествено средство в борбата с киселините.
- Приемане на разнообразно количество вода: това се осъществява чрез редуване на изворна и минерална вода. Минералната вода ни осигурява важни минерали като натрий, калий, магнезий, калций, желязо, йод. За максималното усвояване на водата и осъществяване на нейните пречистващи функции е добре тя да се пие максимум 15 минути преди хранене и около 2-3 часа след хранене, за да не се нарушават храносмилателните процеси в организма.
- Оптималният прием на сол, която може да бъде натриев хлорид, калциев хлорид или калиев хлорид, е от съществена роля за протичане на всички процеси в клетките, за поддържане на водния и киселинно-основния баланс в организма ни. Солта е толкова вредна, когато прекалим с нея, колкото е необходима за протичане на процесите в клетките. Около 2.6-4.8г. на ден са напълно достатъчни за човешкия организъм, които основно се набавят с храната.
